Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света. 

Срещата, озаглавена „Преводач и/ли литературен агент: Границите на една безгранична професия“, се състоя във Велико Търново, в пространството за култура „ТАМ“.

Модератор на дискусията беше Елена Димитрова, преподавател и преводач от немски и нидерландски език. Особеното на тази дискусия е, че тя е с преводачи от три държави, които предимно превеждат от български на чужд език, което ги превръща в своеобразни български посланици в световната литературна сцена, коментира Елена Димитрова.

В срещата участваха Джорджа Спадони, която превежда от български на италиански език, Марко Видал Гонзалез, собственик на издателство в Испания и преводач на българска поезия и проза, Яна Елис-преводач от български на английски език, и Гергана Панчева от Литературна агенция „София“.

Гергана Панчева, която от три години е управлавящ директор на Литературна агенция „София“, каза, че литературният агент работи върху продажби на авторско право на писателите и управлява правата за издаване на даден автор. Агенцията работи предимно със съвременни български автори, до момента повече от 20, а целта е да бъдат издадени и популяризирани в превод на различни чужди езици. Сред тях са Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Елена Алексиева, Николай Терзийски, Николай Славейков, вече покойният Христо Карастоянов, Емануил Видински, Камелия Панайотова, Петър Денчев, Яница Радева, Димана Йорданова и други съвременни творци.

Интересът е нарастващ и всяка година има все повече продадени заглавия за издаване и превод в чужбина, уточни Гергана Панчева. По думите й пазарите за българските автори се отварят в Европа, Америка, арабските държави, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, съседните балкански държави. Тази година за първото полугодие вече има договори за превод и издаване на близо 40 български автори на книги в чужбина, които трябва да излязат през 2025 година. За миналата година договорите са били за около 25 автори.

Панчева посочи, че години наред са полагани целенасочени усилия от няколко културни организации за популяризиране на българската литература, за привличане и на преводачи, защото преводачът е първият литературен агент на една книга. Когато преводачът прочете дадена книга и реши да я преведе, той започва да търси издател, а агентът управлява правата. Агентите търсят целогодишно издатели, но без преводач, който е решил да работи по това заглавие, ние нямаме полезен ход, подчерта Панчева.

Тя изтъкна усилията в тази посока на Къщата за литература и превод, Фондация „Елизабет Костова“, Националният център за книгата и усилията на Светлозар Желев. 

Важен фактор за интереса към българската литература е миналогодишната награда "Букър" за автор и преводач в лицето на Георги Господинов и Анджела Родел, добави тя. Те се превърнаха в нашите бели лястовици, защото насочиха взора към България и въобще към балканските литератури. Така издатели от Северна Европа  се обърнаха към автори от Източна Европа и Балканите. Ярък е интересът на издатели от скандинавските страни, които не знаят нищо за нас, за нашите автори, за нашата история на 20-ти век. Те любопитстват и търсят ярките гласове на пишещите жени, на дебютантите от различните поколения, които се осмеляват да разказват своите лични истории, но и да пресъздават исторически наративи, каза Панчева.

 Сега сме свидетели на едни интересни процеси в литературата и в частност на преводната литература от български на чужд език, затова тези преводачески срещи са изключително актуални, добави тя. Преводачите винаги са радостни, когато ги потърсят издателите и кажат, че имат договор за правата на даден роман или сборник с разкази. Но същевременно преводачи като Джорджа Спадони, Марко Видал, Яна Елис откриват сами издатели и ги привличат към каузата на българския превод зад граница. Факт е, че има световни издателства, които са работили с големите български имена – Георги Господинов, Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, но нашата мисия е да открием издателите на нашите новоизгряващи звезди на литературния небосклон, достатъчно качествени за превод и издаване, обобщи Гергана Панчева.